Село Дорково като всички останали населени места в южната част на страната се радва на туристически интерес поради близостта с Родопите. В Пазарджишка област освен това се забелязва предимно планинският район, който е особено подчертан от красивите горски масиви. Река Мътница огражда селото с двата бряга, на които то е разположено, а и различни части от Баташката планина допринасят за красивата природа наоколо. Селището с име Костондово е най-близкото населено място до селото, отстоящо само на три километра в посока югозапад. Общинският център Ракитово също е в непосредствена близост, като в него живеят поне 10 500 човека. За сравнение, в Костандово населението е с цели 6 000 души по-малобройно. Само на 14 км се намира и един от най-известните и красиви курортни градове в страната – Велинград. Той е прочут с наличието си на множество минерални басейни. Каптажите Цигов Чарк и Дуковец осигуряват водоснабдяването в селището и в района, ето защо тяхната роля е значителна.
Дорково е име, произлизащо от гръцкия език, в който една много близко звучаща дума се превежда като коза или сръндак. Цепина пък е известна средновековна крепост, с която историята на селището е пряко свързана. То датира именно в епохата на Средните векове, когато се характеризира като цяло с лош вид и много кални и намиращи се в западнало състояние улици. Също така липсва качествено водоснабдяване, а едва в епохата на следосвобожденския период за страната, тук идват много българи от област Ракитово. Заедно с тях се увеличава броят на хората от пазарджишката околия, а паралелно с това се забелязва изграждането на постройки от тухли. Общински дом, православен храм и читалище се изграждат почти едновременно, а не бива да забравяме и още една важна обществена институция. Става дума за горската кооперация. Някъде в началото на 30-те години на двадесетото столетие за пръв път в читалището местните жители имат възможността да слушат радио, а едновременно с това е прокарано и електричество. Първото читалище от светски тип в селото отваря врати през учебната 1907-08-ма година. Тогава там е видният българин Мануил Попконстантинов, а сега на мястото на читалището се намира основно училище Христо Ботев.
В първата учебна година в Дорково единственият учител е именно Попконстантинов, а след това се усеща постепенен период на облагородяване в селото. След идването на властта на 9-ти септември 1944-та година отварят врати ново училище и нов читалищен дом. Направени са сериозни крачки в посока водоснабдяването на населеното място, а централният площад и улиците са асфалтирани. През 1515-та година за пръв път се споменава името на селото в един османски документ и в него е посочена бройката на християнските семейства по това време – 135. Мюсюлманските фамилии са само три, а овдовелите жени – само пет. Стефан Захариев изнася данни за 1850-та година, съгласно които в селото живеят 140 помаци в 40 къщи. През 1910-та година броят на помаците се е увеличил, като бройката е датирана на 31-ви декември. Тогава има общо 1284 помашки жители, а две години по-късно в разгара на Първата балканска война идват много българи от района на Пиринска Македония.
